FxPro Център за помощ - Речник

Ишимоку Кинко Хайо (Ichimoku Kinkō Hyō)

Ишимоко Кинко Хайо, много често назоваван само Ишимоку е технически индикатор, разработен от японския журналист Гоичи Хосида в края на 1930. Използва се за предоставянето на информация за тенденциите и динамиката, както на поддръжката така и на съпротивата. Ишимоку е широко използван от японските търговци, но печели популярност също така и сред западните търговци заради плътността на информацията, която е в състояние да предостави без допълнителни индикатори.

Ишимоку се състои от пет линии:

1.Тенкан-сен (обикновено червената линия): 9 периода на пълзящата права, която определя тенденцията както на нивата на поддръжка, така и тези на съпротива.

2. Кижун сен (обикновено това е синята линия): 26 период на пълзяща права, която показва възможното бъдещо движение на цената. Ако движението на цената е склонно да се покачи над тази линия, може да продължи и с покачващата се тенденция. Ако цената е склонна да пада под тази линия, може да продължи с понижаващата тенденция.

3. Сенкоу спан A: осреднява пълзящата средна от 9 и 26 на Тен-кен и Кижун-ен и изчертава резултати с 26 периода напред.

4. Сенкоу спан B: пълзяща права от 52 период, която бива изчертана с 26 периода напред.

Областта между спан A и спан B се нарича Кумо (облак) и е затъмнена. Плътните области представят висока нестабилност и по- устойчиви нива на поддръжка/съпротива. По-светлите области представляват замъглена нестабилност и слаба поддръжка/съпротива. Когато Спан A и B се пресекат, то това се счита за предстоящо обръщане на тенденцията.

5. Чинкоу спан (обикновено зелена линия): изчертава настоящите цени на затваряне 26 периода назад и се използва за генерирането на сигнали както и на нивата на поддръжка съпротива. Когато Чинкоу пресече настоящото движение на цената от долу, това се счита за сигнал за извършването на дълга продажба. Ако пресече настоящото движение от горе на долу, то това се счита за сигнал за къса продажба.

Фокусът на данните на 26 период Ишимоко Кинко Хайо тръгва от типичния работен месец на японските служители през 1930 година, който се е състоял от 26 дни.